Апартамент на втория етаж,
цветя первазите обвиват.
кафе, цигара, залък хляб
тефтер, във който думите заспиват.
С очите си - череши попрезрели,
съзирам ясно тичаща река,
една бреза, напълно гологлава
си мие белите крака...
Пък мислите ми – шарени бонбони,
шумящи, като целофанен плик,
та тия думи, вятърът ги гони
и ги пронизва като птичи вик. ...