Когато си лягаш
и затвориш очи,
и главицата слагаш...
за мен помисли.
Тогава ще бъдеш
на моята гръд,
мен ще прегръщаш
в съня си отвъд,
ще се усмихваш
и пак ще ме има,
ума ще притихваш
до твойта любима.
И тялото леко
по теб ще изтръпва
макар и далеко
в съня тя разпъпва.
Нима не усещаш
реалната тръпка
жената щом срещаш
в подобна "постъпка"...?
Светът изтъкан е
от скрита реалност,
в която уж блян е -
звучи ти баналност,
но истина скрита
в това се таи:
надежда полита –
посява мечти,
вяра – отглежда –
в простора поглежда,
посята Любов
с Любов се отглежда.
Е.И.
© Елена All rights reserved.