Djein_Ear (Евгения Тодорова)
1624 13907
Apr 6, 2011, 1:01 PM

Реално-нереалната любов 

  Poetry » Love
974 0 16

Все още теб не съм докосвала.
Не съм целувала лицето ти в сълзи,
но може би наяве съм сънувала,
как погледът ти пари и гори.
И лумнал огън в пламъци извайва
с длето - мечтания ти взор,
навярно нейде в мен се спотаява
на птицата желания простор.
Понякога очи притварям и те виждам
как дириш с пръсти мойта длан,
и устните ти с жар целувам,
и искам обичта си да ти дам.
Копнеж е, блян, илюзия, да имам
несъществуващото от мечти и сън.
А колко много искам да дочувам
как ме зовеш с гласа си - звън.
И разлюляла песен да довява
от нежността ти вятъра до мен,
и стихнал в голата ми пазва,
да шепне - "влюбен съм във теб".
Навярно някъде в живота ми те има,
защото чувствам мъжкия ти зов.
Със пролетта във мене изкласила
реално-нереалната любов.

© Евгения Тодорова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??