Самота, тъмнина, тишина...
силен огън превърна ме в пепел...
празнина и тъга... пак тъга -
тя обгръща ме, пари ми вече.
Всичко беше за мен любовта.
Днес останаха бледи мечтите,
а сърцето докрай не разбра,
че безсмислени бяха сълзите.
Без сълзи, без тъга продължавам
все нататък, напред в светлината!
Не се обръщам! Не съжалявам!
И свободна е вече душата!!!