Там, някъде в безкрая,
среща правят си мечтите,
в свят невидим и потаен,
граден с лъчи от светлините.
Срещат се и почват да създават
дворци прекрасни, целите от пясък.
Щастието на златен трон поставят,
Любов до него, цялата във блясък.
Мигът е кратък. Животът е реален.
Нещастие го мъчи, от болести прояден,
изкупилият греховете вече е забравен.
Златният телец за идол е поставен. ...