Реалност ли беше...
Не повярвах тогава в сърцето,
взело назаем шума на прибоя,
не помни твоето име морето...
Защо ли те чакам още във зноя?
-----------------------------------------------------------
Залез, щедро златото си разпилял,
морския лазур превърна в лава,
вятърът, в шепата на залива замрял,
на вечерната умора се отдава.
Не беше виновен залезът късен,
изкусно в косите ти златото вплел, ...