Бавно губя поглед към реалността,
всичко се превръща в мъгла.
Не знам кое е истинско, кое не е.
Няма смисъл в мен и тебе.
В главата ми мислите бушуват -
крещят, блъскат се, съществуват.
Те са собствени идеи,
моите малки лукави злодеи.
Всичко в кръг се завъртя,
главата ми тупти, сякаш тя гори.
Не е ли животът една лъжа
пълна с болка, тъга? ...