Реалността

Apr 21, 2007, 10:38 PM

Poetry

495 0 1

                     Реалността

                     Ранявал си ме твърде много пъти
                     и рани хиляди от тебе имам аз,
                     къде са спомените ни красиви,
                     от всичко само тях не пазя аз.
                     Следите кървави в сърцето
                     до днес кървят и няма никога да спрат,
                     онези твои малки тайни
                     раздират го и те все повече кървят.
Не мога тебе аз да обвинявам,
не мога себе си да съжаля, не мога
никого да мразя,
добра съм и това ми е греха.
А тази болка отвътре ме изгаря,
но чувствата не мога да забравя,
не мога просто ей така
да сложа края на света.
                       Но ти добре си се научил
                       да мразиш, но и да обичаш страстно,
                       да слагаш край на обич свята,
                       да бъдеш мъж ти е съдбата.
                       Животът е несправедлив към мен,
                       така и до днес не се научих,
                       как да те изтрия от сърцето,
                       как поне за малко да те мразя.
Обичам те и всичко друго е излишно,
не трябва да се измъчвам за това.
Аз искам някой ден да се науча
как да се преоткрия в ненавистта,
аз искам някой ден да се науча,
да спра да бягам от реалността.

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Aneta_kz (Анета)

2007-04-21T23:46:57+03:00

Живота по някога е несправедлив, но все пак е хубаво да се изживее!
Добре дошла!