Заставаш на студения паваж.
Покрай теб минава нощен страж.
Повдигаш очи, всичко е мираж,
Като студена кръв на магазинния стелаж,
Като горещия пясък по далечен плаж.
Чувствата ми към теб са в коша с надпис "Рециклаж"...
Сякаш, ако носех бездушната си дреха,
По различно щеше да е за мен,
Сякаш, ако крещях за утеха,
Щеше да е по-различно и щеше да си по-вглъбен.
Сякаш знаех, че рециклажа е единствения начин да избягам от това...