Не си признавам нищо. Не и още.
Чети между нахвърляните рими.
Събуждай се със името ми нощем,
рисувай ме в мечти недостижими.
Не си признавай нищо. Вече знам -
за битката си дяволски готов.
Попаднахме и двамата в капан
и най му пасва името Любов.
Не ме е страх - примамливо ухае.
А буйният ми нрав не стресна теб.
Какво следва нататък? Кой ли знае...
Ей-тъй ще го допишем - ред по ред.
"Каквото и да казват - казвай да!" -
до Банев тъй написа Маргарита.
На техните абсурдни времена
и ние с теб сме хванали юздите.
Романтика, привличане и страст...
Биологичен сблъсък на хормони.
Прошепнато накратко: Ти и Аз.
Признахме си!
Тежко ни и горко ни!...
Павлина Соколова
© Павлина Соколова All rights reserved.