Не ме докосвай повече. Недей.
От този допир яростта ми гасне.
А искам да я нося като шлейф,
когато раната след теб зарасне.
Да скрие набраздения релеф
по картата на болката зловеща,
в която се изгубвам по рефлекс
с измамен усет, че очаквам нещо,
което е бесило за тъга
и спомена в сълзата ореолна.
Не ме докосвай. Ще съм яростта...
когато болката ни легне болна.
Жени Иванова
© Jasmin All rights reserved.