По склоновете тичаше пенлива,
че беше тръгнала на път далечен –
ветрецът каза й за житна нива.
А пътят й от жажда беше спечен.
За дъжд се молеше и беше трудно,
но всяка капчица тя нежно приласка.
В началото бе млада, луда,
ала порасна, стана силна, помъдря.
Мнозина идваха на стръмния й бряг,
че я обичат казваха, но тя отмина.
От самотата я болеше, но не спря –
и в лятна вечер у дома пристигна. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up