Река

Jan 16, 2013, 10:18 PM

Poetry » Love

513 0 0

Тече си реката,
реката на име живот.
Отмива прашинките,
прашинките наша любов.
Ти вземаш нещата си
и тръгваш незнайно къде.
Оставяш сърцето да лута се,
самотно, незнайно къде.
Не виждам в тъмното,
покрита в мрак е и мойта душа,
но виждам в отвъдното
пътека покрита с много цветя. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Река

Want to read more?

Random works