Река от огън, рушаща сълзи,
душата връхлита без болка.
В очите черна, искряща роса,
забравили полъха на светлината.
Листа, отминаващи, обвиват безкрая.
Вселената застива, всеки мрак умира,
когато прошепна твоето име... Сърце.
Няма край живота, когато си до мен.
И душите ни едно са в този миг,
впили устни отвъд края на дъгата.
Вик и тишина, мрак и светлина...
всичко замира, времето умира... ...