Река съм
Родих се от извор и тръгнах едва,
а после подскочих и вихрено бликнах
от камък на камък - ах, дива вода!
Със сила проправях си път през скалите...
Живота по бързеи ръбести спусках,
стихийно, преломно, не сещаща мир.
Помитах, пречупвах, напред все препусках,
a спирах ли - черен оставаше вир...
Примесих водите си с гняв и горчилка.
От всичко по пътя си тиня събрах.
Тъй бистра до скоро, а вече мътилка... ...