Там далече отвъд, преди трийсет мъгливи години –
там течеше реката с отпуснати мускули мътни.
Ние бяхме децата от двата ѝ хлъзгави бряга –
боси птичета, дето до тъмно в прахоляка се къпеха.
Бързо свърши измамният мед от бурканчето стъклено,
но веднъж настървен, досега съм облизвал капачката...
Моя алчна душа, обади се, извикай от ниското –
да докопам гласа ти и щуреца виновен да смачкам.
Оправдан да си тръгна, да забравя как мятахме камъни
в онова, дето тежко и страшно заседна в камъшите,
как пристъпихме после с души изподрани и празни
и познахме с очите си детски горчилката мъжка. ...