Свят без сезони, свят без мечти!
В реката на хаоса плуваш и ти.
Брегове озъбени отрупани с кал!
И шибат те клони понесени там.
Очите затворени, устата мълчи.
А в мозъка щъкат, без милост дори?
Спомени разни за минали дни.
Реката на хаоса... поток от лъжи!
Понесла със себе си смрад и вони;
прояжда човека като гнусен гризач.
От тебе просмуква живеца ти чак...
Слънцето грее, а студ те мори. ...