По реката на времето се нося,
сред водопади и стръмни скали.
Кармата със мен си нося.
Враг с приятели,
приятел с враговете зли.
И скрит зад тишината,
в наблюдател вечен
се превърнах.
Тя, кучка е съдбата,
и с дарба ме дари.
Да мога времето да върна.
Но открадна моите очи.
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up