Сега съм кукла восъчна,
изтече кръвта ми в канала
и сля се с реката на забравата,
и паметта ми с нея си отиде.
Сега съм птица с восъчни криле,
но и с восъчни криле към теб,
Слънце мое, пак летя...
Последен полет, последна воля,
прегръща ме реката на забравата...
© МД All rights reserved.
Поздравявам те.