Реката от изгубени надежди...

Dec 11, 2006, 9:10 AM

Poetry

1000 0 11

Реката от изгубени надежди
отмива калния, подронен бряг,
във който впити, грозни коренища
подхранват изкорубения ствол
на нещото, наречено живот.
А в мътните й струи се оглежда,
уплашена от мрачния й бяг,
към неизвестност, бременна със нищо,
ранена болно, беззащитна, гола,
самотната ми унизена същност.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Реката от изгубени надежди...

Want to read more?

Random works