laramaylin (Нина Чилиянска)
1436 2577
Jun 1, 2012, 9:41 AM

Рекет (Петкови неволи) 4 

  Poetry » Humour
551 0 5

       4

След шестмесечно терзание

аз реших с негодувание

да си споделя със Летка

за „забежката” със Ветка.

Ала как да процедирам,

че кавгата да стопирам?

Мислих, мислих и реших -

със мастика се напих,

уж си легнах и заспах,

а таквиз слова редях:

„Помощ, ето иде Ветка,

хищна бивша мажоретка,

в тъмното на табуретката

иска да ми види сметката.

Помощ, пак ме атакува,

панталона ми събува,

а аз слаб съм и безсилен

Боже... май съм изнасилен.”

Сутринта, щом се събудих,

откровено се учудих:

- Миличък, ти пак  бълнува

и кошмари сто сънува -

ми редеше нежно Летка –

а пък тая кучка Ветка

ще я тикна зад решетка,

ще я правя разногледка,

Ще ù дам да разбере...

Тя мъжа ми ще краде...

 

Хепи енд и край щастлив,

божичко, останах жив!

Но ще драсна за поука

две-три редчета и тука:

„Умно някак си живейте,

разума си не пилейте

и правете свойта сметка!”

Следва дата, подпис: ПЕТКО

 

(край)

© Нина Чилиянска All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Абе, разби ме бе човече,от всякъде ме разби.Само не ми казвай, че края е край.Толкова ми допадна,че ми се иска да няма край.Талант си, Нинче,талант си!
  • Радвам се за Петко и на мене ми олекна! С поздрави за свежото настроение!
  • Браво! Всички части много ми харесаха! Особено как е измислил да направи признанието. Само един провал е бил възможен - като се е бил напил, да не започне да бълнува нещо друго, дето не трябва; по-добре би било само да се престори, че се е напил!
  • хепи
  • Хип, хип, ура
Random works
: ??:??