Като билборд на оживено кръстовище
ме подминават стотици очи
и мрачният поглед на адско чудовище
в стъклените им зеници личи.
Прозрачен съм. И като на ролка
по билборда се сменят усмивки, тъга,
тръпчиво чувство на яростна болка,
но всичко изчезва, щом махна с ръка.
Животът е платил рекламата -
аз съм неговото подвижно пано.
Всичко е игра – от онази, голямата,
в която се киприм – петно до петно.