РЕКВИЕМ
В памет на вуйчо ми Крум
(20. 08. 1923-27. 06. 1988)
Ридае траурна камбана
и вятърът развява черен креп,
в сърцата тлее люта рана
и ни изгаря болката по теб...
Летят в небето черни врани
и бликат сълзи в нашите очи,
към теб ни връща мисълта ни
и няма мъката да отзвучи...
Пред твоя гроб сме се събрали, ...