Dec 19, 2009, 7:09 PM

Реквием 

  Poetry » Love
705 0 3
Стихийно младостта си заминава,
стихийно - както е дошла.
Гузно във душите ни разтваря
пропасти от съвест и тъма.
Сърцата, които са се врекли,
изгонват своите тела -
цигарено зазидват ги в тераси,
семейно връзват ги в легла.
С болка личното забравят -
скриват гробно любовта.
Прозорци на съдбовност вяла
зейват в нейната мъгла. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Александър Тодоров All rights reserved.

Random works
: ??:??