Реквием
Вятърът не спира да духа над дървета,
връщайки спомените към мен.
Още помня онзи далечен ден, когато
като падаща звезда ти се появи в живота ми.
В сърцето ми бе събудено чувство,
много по-силно и дълбоко от приятелство
и изпълни празното пространство вътре в мен.
В този студен свят, пълен с болка и отчаяние,
заедно се държахме за ръце, само двама ни.
Помня погледа ти, тъй мил и любящ.
Липсваш ми, всеки ден, всеки миг. ...