Mar 12, 2008, 5:37 PM

Реквием 

  Poetry » Other
830 0 2
Звезден прах сълзи кристални скрива,
а вятърът ги гали със въздишка.
Принцеса малка, приказно красива,
хванала е татко за ръчичка.
Двамата са тръгнали при мама.
Навсякъде край тях е много тихо.
Макар да казват всички, че я няма,
тя е все пак там - на мъничката снимка.
Без да питат, спомени нахлуват,
за една любов, изгубена навеки,
която всеки ден, отново и отново,
се ражда във очите на детето. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Илица All rights reserved.

Random works
: ??:??