Oct 22, 2009, 2:27 PM

Реквием за едно палто... 

  Poetry » Other
611 0 13
Като крило от прилеп в гардероба
притихнало, палтото ти мълчи,
кротува, сякаш е в утроба
и наблюдава с копчета – очи.
Във джоба пази мигове от вчера,
яката - стар парфюмен дъх,
две кърпички – сълзите ми поели
и тънки косми като златен мъх...
Това палто е толкова самотно...
и мисля, че се свива в тъмнината -
то просто знае, няма вече кой
да сложи спомен в скъсана подплата.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Джулиана Кашон All rights reserved.

Random works
: ??:??