Sep 20, 2014, 10:05 AM  

Реквием за корени и дънер 

  Poetry » Phylosophy
459 0 5
Отгоре листната си дреха
дървото почва да съблича.
Без свят на пролет и утеха
отчаяна си тръгва птицата.
И с реквиеми получути
щурците сменят серенадите.
Дълбае мракът влажни дупки –
какво ли може да извади?
Светулки няма. Само нощи.
И вие вятърът – коварен.
А мравката кората пощи
и с корените разговаря. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентина Йотова All rights reserved.

Random works
: ??:??