yotovava (Валентина Йотова)
2627 22180
Sep 20, 2014, 10:05 AM  

Реквием за корени и дънер 

  Poetry » Phylosophy
421 0 5

Отгоре листната си дреха

дървото почва да съблича.

Без свят на пролет и утеха

отчаяна си тръгва птицата.

 

И с реквиеми получути

щурците сменят серенадите.

Дълбае мракът влажни дупки –

какво ли може да извади?

 

Светулки няма. Само нощи.

И вие вятърът – коварен.

А мравката кората пощи

и с корените разговаря.

 

Пълзи към тях – в шинели сиви,

с мундири тежки и препаски.

Студът развява черни гриви –

табун от атове ли чатка?

 

Мъглив е изгревът – сиротен,

несъумял да се сбогува

ни със дървото на живота,

ни с мене – дето го сънувам.

 

Но иде пролет! – под капчука

възвират алени талази –

от божи кравички – и звуци,

които Бог за нас е пазил!

© Валентина Йотова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??