РЕКВИЕМ ЗА НАЙ-ПРЕКРАСНИЯ ДЪЖД
Изля се някак изведнъж –
та чак стъклата зазвънтяха.
По-мил от неочакван мъж,
нахълта и под мойта стряха.
Попи у мен – и в него аз.
Разля във вените ми лудост,
и бях пияна – до захлас,
в очакване да стане чудо.
И под лъжичката ме сви
и молех се да не отмине,
дордето в крехките треви ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up