Aug 13, 2022, 3:18 PM  

Реквием за най-прекрасния дъжд 

  Poetry » Love
317 9 12

РЕКВИЕМ ЗА НАЙ-ПРЕКРАСНИЯ ДЪЖД

 

Изля се някак изведнъж –

та чак стъклата зазвънтяха.

По-мил от неочакван мъж,

нахълта и под мойта стряха.

 

Попи у мен – и в него аз.

Разля във вените ми лудост,

и бях пияна – до захлас,

в очакване да стане чудо.

 

И под лъжичката ме сви

и молех се да не отмине,

дордето в крехките треви

снаги източват детелините,

 

дордето стане мил и благ,

на двора орехът наперен

и край изтръпналия праг

не цъфнат първите невени,

 

и кос с омокрени крилца

не заподскача покрай пътя,

и блеснат в локвата слънца,

от куп мехурчета окъпани,

 

и разпилее се в дъга,

която трае два-три мига.

Такава обич пожелах,

за цял живот, която стига.

© Валентина Йотова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??