(по Уил Страйф)
Тя бе прекрасна стара котка.
Светът ú бе в една ръка
на мъж със патрава походка,
даряващ дом и топлина...
Не беше като всички котки
и там, зад тънкото перде,
редú в душата тънки нотки...
Той слушаше я как преде...
Стопанинът ú си замина.
Таз' вечер Господ го прибра.
Покашля малко до камината,
а после вовеки заспа...
Тя бе самотна стара котка
и търсеше си топлина...
Със зъби остри, с тънки нокти
раздираше със бяс Нощта...
Благодаря за провокацията на:
Враната, Мариники, Таня Мезева и Виконт.
И препоръката за тоналността от Канибал.
Ваш: Зем.
© Красимир Дяков All rights reserved.
а някои-повече...!!!
поздрави!!!