Една подир друга пропадат гредите
и вече домът не е дом.
Една подир друга нахлуват осите
и вече са цял ешелон.
Подслон си намира студеният вятър.
Не спря го. Не спрях го и аз.
И публика има - безплатен театър -
„приятели“ тръпнат в ескстаз.
Един подир друг си отлитат и дните.
Ех, есенни тъжни листа!
И зима нахлува. Аз вече се питам
къде ще се скрием сега. ...