Борих се, чаках те, страдах и падах,
пак се изправях и другата буза подлагах.
Надявах се, молих се и сляпо си вярвах,
копнеех за теб, за твойта любов се надбягвах.
Стигнах и минах всички човешки лимити,
моите жизнени сили - до капка изпити.
Не мога да чакам, до век и веков,
за капка от твоята скъпа любов.
От утре забравям те, това си обещавам.
Под наем душата си, вече не давам.
А татусът, който остави на моето сърце,
ще отрежа парче, по парче. ...