Реплика

Apr 30, 2013, 10:59 AM

Poetry

546 0 4

РЕПЛИКА

“Но работата не е там: как да излезеш

от Долината на скръбта,

а – накъде да тръгнеш после”.

Валентина РАДИНСКА

Наистина, не е въпросът “Как?”.

Пътеката, която ме доведе,

се стапя долу в ледения мрак.

Но този стръмен скат не е последен.

Над Долината на скръбта лежи

протяжна тъмнина, среднощна доба

и сякаш даже въздухът тежи

от стонове, от клетви, от прокоби.

Но даже в пълен мрак, през сняг и кал,

бих изкатерил сипея опасен,

до гребена пред мен бих допълзял,

оставил Долината зад гърба си.

Но там, отвъд, е друга долина –

на болката, на сляпото съмнение,

светът на осъзнатата вина,

светът на неизвестното пред мене.

Зад нея – друга.

Още!

До безчет!

Светът е долини и друго нищо.

Аз вече знам какво ме чака “след”,

и знам коя по ред ще ме разнищи.

Аз вече знам – не е въпросът “Как?”

След долината долина ме чака,

а щом зад хребета е също мрак,

въпросът е: Защо да сменям мрака?

Please sign in with your account so you can comment and vote.

ВаняИ (Ваня Иванова)

2013-04-30T12:28:03+03:00

Освен, че стихът е перфектен, има и много дълбок философски замисъл. Браво, Вальо!
valqka (Валентин Василев)

2013-04-30T11:48:22+03:00

Ами живота е твърде кратък за да се отдаваш на съзерцание!Накрая се питаш докъде си и къде си?
rumiana (Румяна )

2013-04-30T11:35:59+03:00

Това,че вече знаеш какво има след това,означава,че си навлязъл в долината на познанието.Оттам има две възможности-съзерцанието или извисяването към светлината!Много прецизна философия.Поздрави!
valqka (Валентин Василев)

2013-04-30T11:27:08+03:00

След долината следва хребет, а след него е върхът!