РЕПЛИКА КЪМ БРАТЯТА МИ ПО ПОЕЗИЯ
... започва вече да ми писва едно и също всеки ден –
върху словесната си писта да се въртя като кретен,
поемам дъх – изригвам думи! – един самоубиец-кит,
и в черни насипи от гуми се врязва моят стар болид,
и щатният Спасител – Господ, дори ми каза ти си луд,
и братството ми влезе остро, и дузпата ми би с як шут,
и римите ми – все по-кратки, невям попари ги слана –
ехтеж на глупави пиратки в новогодишна тишина,
дори и Facebook се изгаври – и ми навири среден пръст,
на своите печални лаври отдавна теглих тежък кръст,
сред книгите, които пиша, сред тези, дето съм ги чел, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up