Ей така, след последната глътка,
ще разлае махленските кучета
оверлогът на моите стъпки –
нестинар върху ледени кубчета.
— На жарава е лесно, ще кажа,
да оголят зъбите си остри,
да ме гледат подобно прокажен –
на човека последната мостра.
И, паве по паве, нелогично,
без страхът да ми спъва нозете,
ще разкъсам балтона си лично –
като факла плътта ми да свети. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up