Кучетата се научиха да блеят
и го правят по-добре от овцете.
Вълците вече не треперят,
а си подбират мезето.
Ако някое се обърка и пролае
по набезите на озверелите вълци,
съдбата си кучешка знае.
Жертвите са доброволци.
Ех, какви кучета имаше някога само!
Вълци нямаше толкова много.
Не се схващаше и моето рамо,
сега без схващания не мога.
Има промяна, никой не го отрича.
Развива се динамично светът.
Времето с овцете не тича,
защото сме във вълчи свят.
Кошарите тънат във мръсотия.
Овчарите станаха дипломати.
Притеснен съм, няма да скрия.
Какво ли има да патим?
© Валентин Йорданов All rights reserved.
Добре написано! Поздравления!!