Есента е любов пъстроока
и ръждясват на мрежата вените.
Прекипява на гроздето сока,
за да стихне в две чаши червени.
Няма скръб по любимата моя
проговаря под старата вишна.
Две сълзи ще отприщят пороя,
подир който смъртта е излишна.
Бяла котка край мене заплита
на съдбата неясния смисъл
и отново на босо се скитам
там където за крави съм писал. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up