Реша ли да живея като вятър,
без нито миг излишна суета,
навярно ще открия без остатък
непреходните, ценните неща.
Ше мога да намеря минзухари
при хребети, обгърнати от сняг.
Сред езера - запалени пожари,
в окото на престъпника – сълза...
Пътеки ще се вият през морето
и ще довеждат до отворен дом,
при старото огнище, там, където
с душата си усещала съм Бог!
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up