Решение

Dec 15, 2010, 3:27 PM

Poetry » Other

601 0 2

Решение

Вдишвам бавно и издишвам

насъбрала се тъга.

Думи бягат ми излишни,

щом говоря си с дъжда.

Спомен, стон, дори въздишка.

Топла капчица сълза.

С пръст докосвам я и виж я

как се стапя тя сама.

Да, напразно ще да търся

светлина, де тегне мрак.

Но сърцето грозно пъшка

в леден обръч от инат.

Аз отказвам се да бродя

в мътен облак от лъжи.

Ще запълня празно тяло

с нови, девствени мечти.

И тогава пак ще дишам,

ще прогледна в черен здрач.

С дъх горещ ще да напиша

кой съм аз, защо живях.

(Първият ми опит.)

Please sign in with your account so you can comment and vote.