Feb 24, 2007, 9:42 PM

Решение 

  Poetry
553 0 10
Опитах се да бъда уморена,
но не умея - тъй и не успях.
В очите ми - най-бистрите вселени -
предателски се вмъкна светъл смях.

Опитах се да бъда и сърдита,
но кой ли ме е учил на това?
За пръв път за морето не попитах,
а затанцувах в мократа трева.

Не мислех, че ще стресна тишината -
та тя е много чужда в моя дом.
Посрещнах пак добрия южен вятър
със шепа пясък и един поклон.

Забравих, че тъгата съществува,
почистих свойте помисли от грях.
Реших поне за миг да полудувам
със вятъра и слънчевия смях. 

© Нели Вангелова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??