"Събуждам се от този сън, ветрецът - мой другар го няма..."
Владислав Недялков
(посветено на Влади)
Реших се в миг след вятъра да тръгна
(премина той експресно покрай мен).
И от летаргия сърцето ми изтръгна.
Бе волен битник никому потребен.
За шепа грошове живяното продадох.
Понесъл раницата тромава на дните,
по хълма на живота бавно слязох
в пресъхнал валог идно запокитил.
Камбаната на детството удари. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up