Светът се дави в капчици вода.
Как ли ще преплува океан?
Аз огън съм... сама жена -
от болка огън... в мен събран.
Плача... моля се... копнея
за слънчев лъч на сутринта,
в зората радост да изгрее
и стопли хорските сърца,
мъх вечен да покрие суетата,
да изчезнат подлост и лъжи ,
вярата да възкреси душата
в любов и приказни мечти...
Светът се дави в капчици вода,
но може да преплува океани,
побере ли се в душата на жена
решила бъдещето на децата си да брани...
06 01 2017
© Надежда Борисова All rights reserved.