Jun 26, 2011, 12:17 PM

Ресто непохарчено 

  Poetry » Civilian
1810 1 24

Понякога, задъхани от бързане

да гоним колелото на живота,

улисани в голямото надлъгване

да хванем печелившата му квота,

 

забравяме да видим, че сезоните

нов кръг в сърцевината ни са впили...

С куп хапчета подсилваме "бушоните",

но ставаме по-болни и унили...

 

По избор... не живеем. Съществуваме

в социалния капан на битието.

Насъщния - с мечтите си купуваме,

от вълци се израждаме във псета...

 

Виновници за всичко си намираме

и псуваме ги, както подобава.

Децата си от "обич" програмираме:

да вземат наготово, без да дават...

 

 

А нейде любовта ни забатачена,

прашасала под "важните" проблеми,

боде душата, ресто непохарчено,

и тихичко проплаква: "Няма време..."

© Гергана Иванова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??