Ресто във обич
Толкова малко трябва да те презра,
вървиш по тънък лед - крепиш по ръба.
Простих за много, но на думи - лъжи!
Не вярвах в тях, наум си казвах ''мрази''.
Събирах на глътки отрова - превръщах я в лек,
посипвах я в рани, безкръвно дълбани от теб.
Престорено, вяло-щастлива, дочаках деня,
във който си плащаш за всяка сълза.
Безумен, не вярваш каква съм била.
Не знаеш откъде ти идва всичко това.
Безпомощен викаш - излъган! Боли! ...