Mar 5, 2013, 8:50 PM

Ретроспекция 

  Poetry
692 0 1
Дарбата-проклятие аз нося
с душата си лекувах наранените,
вярата им връщах към живота,
а те кръвта източваха ми я от вените.
След всяка мрях, а следващата ме прераждаше
и всеки път все по-шумен бе въпросът:
Как устни, дето с мен на пир бяха, на наяждане
сега изпитват ужас да ме докоснат?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо All rights reserved.

Random works
: ??:??