Mar 5, 2013, 8:50 PM
Ретроспекция
686
0
1
Дарбата-проклятие аз нося
с душата си лекувах наранените,
вярата им връщах към живота,
а те кръвта източваха ми я от вените.
След всяка мрях, а следващата ме прераждаше
и всеки път все по-шумен бе въпросът:
Как устни, дето с мен на пир бяха, на наяждане
сега изпитват ужас да ме докоснат?
с душата си лекувах наранените,
вярата им връщах към живота,
а те кръвта източваха ми я от вените.
След всяка мрях, а следващата ме прераждаше
и всеки път все по-шумен бе въпросът:
Как устни, дето с мен на пир бяха, на наяждане
сега изпитват ужас да ме докоснат?
© Христо All rights reserved.
Random works
© 2003-2025, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
