На младини добре живях.
Светът безкраен опознах.
С девойки бях, и ядох, пих.
Коли семейни потроших.
Не се замислях за мангизи,
а за майтапи и пинизи.
Щом си млад, какво ти пука!
Купонът е сега и тука!
В средна възраст бе различно –
държах се мило и прилично.
Парите кътах лев по лев.
Жена ми беше главен шеф.
Запълни моето съзнание
с деца, растеж, образование
и аз, завит във свойта кожа,
стремях се да не се изложа.
Сега децата са далече...
А дърт, изглежда, май съм вече!
Нещо гложди ми душата –
тъй трябва ли да са нещата?
Да, старостта на прага чака
към нея за да хванем влака.
Но, стари, болни, изтърбушени
не трябва гузно да сме сгушени.
Животът даден е на всеки
да тъпче земните пътеки.
Не трябва нищо да изпускаме
докато по тях препускаме!
© Георги Янков All rights reserved.
Поздравявам те.