Обърнах се назад към миналото с интерес
и прозрях с душата си Твореца на същностите.
Приличаше на безграничната Вселена,
нямаше ръст, нито очи и ръце,
но беше изпълнен с възможността
да осмисля необяснимото и да сътворява.
Нарамил облаците, прегърнал времето
с необхватния си разум, той се сля с мен.
Видях децата му, мъж и жена, свенливо голи
в самотата си, заплождащи света
и следващи ги поколения, загубили душите си
в блатото на завистта и алчността, ...