Ревност костите разяжда,
черна гнет гложди моята душа,
укор, завист и омраза
буден ме държат в нощта.
И сякаш болен от проказа,
със самота ужасна се наказвам.
И сякаш две души се борят в мене –
едната трезва и обичаща,
а другата - изгаряща ме, заслепена.
И унизен заставам днес пред тебе
със същността си грешна и сломена.
Сега изпитвам само срам ...