Окован съм... с железни съмнения
и душата ми тихо кърви,
ти захвърляш - за двама спасение
на бунище от хорски мълви...
Любовта си раздаваш на просяци,
огладнели за твоята плът,
разсъбличат те мъжките мозъци -
вместо теб съм във Ада на съд...
Изкушение в твоя смях ражда се –
как копнежите аз да възпра...
искам само за мен да си жажда,
във очите ти нека умра... ...