Ревност

malkata-usmivka (l.panterrra)
37 210

Feb 22, 2016, 5:29 PM

Poetry » Love

604 0 7

Ревност

Аз знам, че обещах –

Няма да ти връщам.

Но тая вечер си избрах

друг пред тебе да прегръщам.

Прости, ако съм внедрила

У тебе чувство за вина.

Мечтаех само да разкрия

Пред мене твоята душа.

Лъжа ли е – не зная,

Но май че ярост те обзе.

Гадно ти е, да призная,

Че друг за себе си ме взе.

Цигара след цигара

Нервно палеше навред.

Изгуби свойта гара

И посоката: „напред“.

Последно – съжалиш ли

Мойте сълзи безброй,

Да ми сваляш ангели -

Откажи се, мили мой!

13.02.2016

Please sign in with your account so you can comment and vote.

aleksandra79 (Анелия Александрова)

2016-05-13T17:06:58+03:00

Поздрави за стихотворението, харесах!
Ръфаела (Любомира Дичева)

2016-05-13T14:37:02+03:00

Ох.. тази ревност погубва и моята любов Стихотворението е страхотно
malkata-usmivka (l.panterrra)

2016-03-02T14:21:39+02:00

Финалната поанта винаги е добро решение. Усмивка от мен!
AdelaideKaltenberg (Княгиня Нощ)

2016-02-26T18:45:17+02:00

Финалът закова! Браво, Зори!
malkata-usmivka (l.panterrra)

2016-02-23T12:48:18+02:00

И аз не я обичам, но ме провокира някак...
Благодаря Ви!
diad011 (Васил Йотов)

2016-02-23T09:21:41+02:00

Въпреки че не обичам ревноста? Поздрав за стихотворението!
emo2 (Емил Стоянов)

2016-02-22T17:52:04+02:00

,,Изгуби свойта гара
и посоката ,, напред,,.
Много хубаво. Поздравления усмивчице